Ти знаеш ли, че въздухът е друг,
когато го издиша самотата?
След ехото от стъпки-нито звук.
Само сенки още спорят по стената.
Ти знаеш ли как е упорит ключът
докато залоства се душата?
Когато следите ти отвън стоят
и разравят с пръсти тишината..
Ти знаеш ли, че въздухът е друг,
изпил финална нота от парфюм?
Ти вярваш ли в усмивката напук
на стореното от приятелски куршум?
На тоя въздух сам се преживява,
сред театъра от сенки на стената.
Ти знаеш ли? Антрактът им влудява.
А след финала пак е тъмнината...
© Станислав Димов Todos los derechos reservados