sadistikal (Красимир Георгиев)
21 11
14 sept 2010, 11:35  

Тиха свобода 

  Poesía » Del paisaje
672 0 0

Меланхолия, самота и спокойствие изпълват дните.
Дъждът сменя мъглата за разнообразие,
колкото да видя пустотата в далечина.
В чаша с водка ледът се топи заедно с мечтите ми,
охладена преглъщам по-лесно действителността.
Вечер без дамски парфюм, 
без следи от червило,
без планове,
без емоция - моята тиха свобода.

© Красимир Георгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??