Обичам да е тихо
и понякога да съм сама,
но черна сянка вгражда,
в очите ми Тъгата,
и Болката не ми прощава,
щом не се стопява
в музика сърцето на Деня.
И застива всичко,
а едно гласче нашепва,
оглушава се от…
Тишина !
© Сара Todos los derechos reservados