19 jun 2018, 14:12

Титаник

  Poesía » Otra
910 0 0

 

 

На кораба“Живот“  нявга качих се,

но май уцелих“ Титаник“, защото

потънах заедно с мечтите

в ледените води на океана.

 

Усещам коварен студ, изтръпвам,

тръпки тялото побиват.

Губя съзнание, не усещам вече нищо,

освен ледените води на океана.

 

Някой в тъмното подава ми ръка,

опитвам се здраво да се хвана,

но изплъзва ми се тя и сякаш

отдалечава се все по- далече.

 

Мъча се да се съвзема, но не мога,

студът сковава моето сърце.

Усещам болка на раздяла,

не чувствам  своите ръце.

 

Унасям се скована, не се страхувам.

Явно това е края на една мечта.

Но чувам някой пак се приближава,

с лодката“ Приятел“ отново живот ми дарява.

 

Почувстах се спокойна, сякаш ми олекна,

докоснах приятелска ръка

върнала се в тъмното, за да ми помогне,

за да бъде с мен в радост и тъга.

 

Болката не спира, но трябва да живея,

заради хората, които много обичам.

Те го заслужават, и не искам

на вечна болка, точно тях да обричам.

 

Корабът потъна заедно с моите мечти.

Но аз повярвах в себе си. Върнах си

вярата в доброто, вярата в приятеля.

Вярата в мечтите за по- красив живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...