Къде отиде премерената нежност?
Кога стопи се любовта във мен?
Кой отнесе ме в мъгливата безбрежност,
че няма смисъл в утрешния ден?
Колко още ще седя в онази стая?
Дето е закотвено моето незнание...
Колко още ме чака, без да се окая,
че сама виновна съм за всяко ми терзание?
Боли ме от това, че не мога себе си да бъда,
че трябва на силна да се правя.
Защо животът от самите нас ни пъди,
като грешките с грешки все поправя? ...