14 jun 2008, 16:24

Топъл полъх

  Poesía
1.4K 0 0

 

И караш ме да се усмихвам,
и сърцето ми играе тъй щастливо!
Някакво различно чувство се заражда,
толкова нежно и красиво...
Спокойна съм и всичко в мен
безмълвно разцъфтява,
радостта на лицето засиява,
и няма болка, няма нищо!
Само свеж бриз, топъл
летен полъх, лъч светъл ме
докосва  и вярвам, че светът
е по-добър, че денят утре ще
е по-красив от вчера!
Вярвам и повече не ми е нужно,
отново преоткрих себе си,
дано е за последно...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....