Красива като нощ пълна със звезди,                                         

Ведра като полъх от слънчеви лъчи.

 Това е "тя".

–Коя?

Онази с блесналите големи очи,

онази с облачните, и нереални мечти.

Като иде не пита

сърцата наши да изпита.

–Защо?

Сега Аз ще ти разкажа!

Защото съм приказка от детски филм,

създадена от красив човешки ум,

за да събирам сърцата, да създавам децата.

И ето аз ти казвам, за себе си ти разказвам.

Но няма кой мен да чуе,че момент съм само аз.

И идва време да си тръгна,

умът в главата да ви върна,

защото мислили сте вечна съм,

знаели сте ваша съм.

Когато сърцето разбие се, и сълзи пролеят се 

тогава в болката се раждам отново.

И тръгвам по пътя стар, с блеснали очи наново.

Но трябва да съм тук, че иначе ще дойде вечна зима.

А зимата студена е,

и с нея душата сломена е.

–Сега разбра ли ме?

–Не!

–Хайде тогава тръгвай на лов,за мен просто “ЛЮБОВ”