Този дъжд ме обича
Този дъжд ми дойде като нафора -
да нахрани и да причести.
Да е мен и без всяка метафора,
да ме плаче, когато боли.
Ежедневен вали ми под кожата
на трохици планински кристал
и отмива със пръсти озонови
суетата на пръските кал.
Този дъжд - той ми е изкупление
и до капка предаде се цял.
Без претенции и в уравнения
да пресмята какво ми е дал.
Той лекува ме с говор и музика,
на тъгата ми е контрапункт
и завръща цвета върху бузите,
щом ме смажат в поредния рунд.
Този дъжд е и чакан, и истински -
точно моя нагласа за дъжд.
А отвъд, зад олтара на смислите
е, че... всъщност говорех за мъж.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Дъждът - метафора на обичта, която ни е нужна, за да останем живи.
Въздействаща поезия, браво, Радост! -
благодаря, че коментирахте!
-
Приказни метафори, много сгьстен смислово стих!
-
Хубаво е!
-
Поздравление!!!Много хубаво написано!!!
-
"А отвъд зад олтара на смислите"
спи щастливецът май не разбрал,
че е бил заместител на липсата
и че с нежност цял ден е валял...
-
Поздравление! Истински майстор на стиха си, Рада! Направо ме пречиси с редовете:
"Този дъжд ми дойде като нафора -
да нахрани и да причести.
Да е мен и без всяка метафора,
да ме плаче, когато боли."
А "да ме плаче, когато боли." е направо уникално казано.
Цялото ти стихотворение е силно и въздействащо.
Вдъхновяваща седмица, изпъстрена със светлоносещи мигове!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
да нахрани и да причести.
Да е мен и без всяка метафора,
да ме плаче, когато боли.
Ежедневен вали ми под кожата
на трохици планински кристал
и отмива със пръсти озонови
суетата на пръските кал.
Този дъжд - той ми е изкупление
и до капка предаде се цял.
Без претенции и в уравнения
да пресмята какво ми е дал.
Той лекува ме с говор и музика,
на тъгата ми е контрапункт
и завръща цвета върху бузите,
щом ме смажат в поредния рунд.
Този дъжд е и чакан, и истински -
точно моя нагласа за дъжд.
А отвъд, зад олтара на смислите
е, че... всъщност говорех за мъж.
ДА!