Не минавай така през мене,
аз - траверса пред идващия влак,
освободи ме от тежкото си бреме,
не огъвай ме от зори до мрак ...
Ти бе весел, многоцветен,
обеща ми да съм вечно млад,
илюзия човешка многолетна -
сега от нея вее хлад ...
Измамно прегази ме, Живот,
затуй полегнах като траверса,
но от заглъхващия ти тропот
ехото дано отеква в мойте песни ...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados