19 nov 2015, 17:57

... Треска от любов... 

  Poesía » De amor
426 0 2

Треска от любов


В една пълна тъмнина дойде ти, като лъч светлина,

като лъч сътворил слънчевите лъчи...!

В една пълна тъмнина дойде ти, като падаща звезда, 

осветяваща всички други звезди...!

В една пълна тъмнина дойде ти, като миг спрял времето, 

което преди бягаше гонено от слънцето...!

В една пълна тъмнина дойде ти ,като ярък блясък от луната, 

виновен за красотата и, която виждаме вечно...!

 

Оказа се, че в тази пълна тъмнина, ти си синьото небе, 

което ще даде цветове на живота ми...!

Оказа се, че ти си полъхът на вятъра, дъхът на въздуха,

 освобождаващ сърцето ми от всички затвори...!

Оказа се, че ти си причината  на живота, подтикът на съдбата, 

които ме учат да летя без да съм в самолет и без да сънувам...!

Оказа се, че ти си цялостта на душата ми, мотивът за чувствата, които взимат ръцете ми и пишат песен, история от начало и без финал...!

 

Оказа се, че ти си моето любимо и лудо престъпление...!

 

Днес и завинаги ти си моето щастие, огънят 

който ме изпепелява и възражда, една неспирна треска от любов...!

Днес и завинаги ти си моята треска от любов, разболявам се,

когото не си с мен, по неволя на случайността...!

Днес и завинаги ти си моето убежище,уютът 

който ме топли в обятията си ,без теб няма светлина, нито топлина...!

Днес и завинаги ти си моята муза, моите викове и шепоти, 

които раздирят гласа ми, докато пея, че имам треска от любов...!

 

В една нетърпима празнина, видях те като чудо,

 като чудото, което за секунди запълни светът ми със смисъл и красота...!

В една нетърпима празнина, видях те като причината да съществувам 

на тази земя, без теб няма причина, нямаше да мога да стигна и небето...!

В една нетърпима празнина, видях те като пустинен мираж, 

като ангел сънуван, който обаче раздава истината за живота...!

В една нетърпима празнина, видях те като болест неизбежна, неличима, 

но която е изпълнена с лекове за всяка болка, с влияние опиатично...!

 

Оказа се, че в тази нетърпима празнина, ти не само си моята 

търсена половинка, но и цялата ми душа, 

цялата направена за мене...!

Оказа се, че в тази нетърпима празнина ти си моят начин да бъда 

себе си, цялостна и свободна още в началото, 

влюбих се в дълбоките ти очи...!

Оказа се, че в тази нетърпима празнина, ти си погледите, 

които ме радват, усмивките, които даваш, 

ме молят за любов още и още...!

Оказа се, че в тази нетърпима празнина, ти си гърбът,

 който ще пази моите обятия, стената на която ще се облегна 

докато лея сълзи...!

 

Оказа се, че ти си моята ахилесова пета,

 но и моят извор на неизчерпаеми сили...!

 

Днес и завинаги ти си моето щастие, огънят който ме изпепелява

 и възражда, една неспирна треска от любов...!

Днес и завинаги ти си моята треска от любов, когато те няма, 

присъства липсата за топлината ти и не се живее...!

Днес и завинаги ти си спасението на сърцето ми и само чрез тебе 

може да бие силно за живот, иначе може мъртво да умре...!

Днес и завинаги ти си моята муза, моите викове и шепоти, 

които раздирят гласа ми, докато пея, че имам треска от любов...!

 

Ти си треската от любов, която винаги ще ме изгаря...!!!...

 


© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прав си Младене, трябва да е точният човек, за да го има чудото, за да я има магията, и когато той се появи ще усетиш магията рано и ли късно, защото те вървят заедно.И няма как да разбереш, дали е точният човек без да се отдадеш на вълшебството,и когато го разбереш,разбираш привилегията...И интересното е че тогава както ти каза в нашите очи той престава да бъде човек, но прави от нас човек, защото без любов не можем да сме тук, да съществуваме, да бъдем човек,и нищо не можем да бъдем...Благодаря ти от сърце за коментара!Пращам ти усмивки и поздрави!!!

    Благодаря ти Ел, ...тази треска от любов наистина е изгаряща, но е вълшебница, защото те изгаря във водопада...убива те, но и те съживява...Прегръдки!!!Прегръдки, много прегръдки...!!!
  • Да, любимият персонифицира чрез себе си цялото многообразие на света.
    Същевременно той ни го поднася в дар. В това е чудото на любовта, описано
    в текста ти, Лили. Твърдо вярвам в това. Стига да си обаче, с точния човек /той всъщност тогава престава да е вече човек/.
Propuestas
: ??:??