Тръгнах аз
Тръгнах аз
Още малко и трябваше да тръгвам аз,
не бях в никакъв екстаз,
прегръдки безброй си раздавахме
и треперехме с мисълта, че се оставяхме.
Прегърнах те за последно и изтръпнах,
стиснах те силно за последно и се отдръпнах.
Тръгнах аз.
Сега сме далеч един oт друг,
но въпреки растоянието, непрестанно мислим един за друг.
Тръгнах аз
и сърцето ми се разби,
заминах надалеч с безброй мечти.
Сърцето на парчета, а душата - с мъки пълна.
Мислех си аз за момента, в който при теб отново ще се върна.
Тръгнах аз,
сега ми се иска да съм пак до теб,
да чувам пак твоя глас, нежен като мед,
твоята кожа да докосна, нежна като кашмир,
отново да те прегърна и никога да не се разделим.
Върнах се аз.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петко Станев Todos los derechos reservados
