6 feb 2007, 16:17

Тунелът

  Poesía
894 0 4
Почакай, огледай се, вслушай се - ето,
открит е пред тебе светът - 
тунелът на блудство и мерзост, където
човечета лазят, и мрат.

Почакай, не виждаш ли гаврата злобна
със мисли, със чувства, с любов,
и гмеж ослепяла, бездомно-безродна,
и глупост във златен обков.

Но чакай! Отмий тая мътна забрава - 
открит е пред тебе светът - 
тунелът, над който звездите изгряват
и сочат ти светлия път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ааа Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Симпатичен стих!
  • Хареса ми много, друго в момента не мога да напша.
    Зашлеви ме смисълът му.
    Поздрав, 6
  • тунелът, над който звездите изгряват
    и сочат ти светлия път.
    Много ми хареса има сила в стиха ти!
    Нека бъде светлина!
  • И въпреки всичко живота продължава...с хубав финал е стихът ти!
    Поздравявам те!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...