Виж онези пияни старици,
носят спомени, крехки мечти.
Греят в очите мъждящи изкрици,
без да показват, че сърцето гори.

Виж ги хубаво, без да милееш,
твойта старица те гледа оттам,
твоята майка те вижда, старееш
и любовтта си преглъща със плам.

За твойта любов пие, за нея живее.
За нея се носи със морни крака,
за нея събужда се, за нея копнее,
за нея ще бъде сама във прахта.

Недей да я молиш със теб да остава,
недей да я гледаш с кървящи очи,
гледай я с гордост, с любов, със жарава,
така ще я гледаш, а тя ще заспи.