3 sept 2007, 12:58

Тя 

  Poesía
672 0 1
Тя е слънчев лъч в нощта.
Тя е кладенец в пустиня.
Нейните очи са като две реки,
а погледът и нежен, като слънчев изгрев.
Тя е тя,а ти си ти
и нищо не може да ви раздели.
Когато те целуне,
попадаш в мрежата на любовта,
но дали ще продължи така или това е само лъжа?
Дали тя е твоята съдба,
дали е твоят дар от бога?
Не знам.
И ти не знаеш,но ще разбереш
и това може да се случи още днес.
Тя е като извор и не можеш да я спреш.
Може би ще я премахнеш,
но това ще бъде само миг заблуда,
в който ти и подаваш ръка.
И тогава изворът отново бликва.
И в сърцето ти прониква
като светкавица след гръм небесен.
Ето, това е тя и винаги това е била.
Стрелата вече е изтреляна,
но дали ще я спреш или тя ще се забие там,
точно в сърцето ти и то ще кърви, 
докато не наводни очите ти.
Те ще превърнат кръвта в сълзи,
а сълзите ще се стичат по лицето ти.
А то ще казва: "Спри, не си отивай, остани, само миг остани!".
Но вече ще е късно.
Тя ще е далеч от теб.
Но винаги ще я носиш в сърцето си.
Някъде там, вътре.
И споменът за нея ще бъде като есен след лято,
но и като слънце след дъжд.

© Деница Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??