6 jun 2008, 9:23

Тя 

  Poesía » De amor
664 0 1
Тъмнина... салонът - почти празен!
Прожекция на филм безличен,
а аз седя с поглед тъй замислен,
отегчен и празен... безразличен...

„Горката - тя седи сама"
Прошепва някой в горни редове.
Голяма грешка - до мене седнала е Тя...
До мене е и в мъка, и във щастие...

Научих се да не я мразя -
в живота ми е вярна спътница -
на кино и кафе със нея ходя...
Дори на парти... и на работа!

Прибирам я във къщи...
Постилам топло място пак до мен!
Вечеряме... дори на свещи!
Заедно сме - нощ и ден...

И даже лягам си със нея -
разказва приказки, докат заспя!
И всеки ден така живея -
приех я, стана ми приятелка!

Затова не казвайте „Горката",
защото само който истински обича,
узнал е що е Самотата,
дори до гроб да го отрича!!

© Миа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??