ТЯ
ТЯ
На тебе, дето ми се случи,
проклетнице, раняваща души,
която като бясно куче
раздрала си безброй съдби.
На тебе, дето ме споходи,
неканена дойде, без глас,
градината ми цветна ти обходи,
пред теб загубих свойта власт.
Спогледа щастието ми омайно,
мириса всички нежни цветове
и точно него, най-ухайно,
отряза със жестоки си ръце.
Срамувай се, богиньо на любови,
пустини многобройни си родила!
На колене заставена, в окови,
за свойто щастие съм подранила.
На тебе аз припаднала се моля -
ще плача, ще опявам, ще скимтя.
От тук на сетне с мен си що да сторя?
С любов за две,а сякаш без една!?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Христова Todos los derechos reservados
