Ти не трябва да си с нея,
виж я на какво прилича,
колко е фалшива, не живее,
няма хубави очи, не знае да обича.
Тя е нищо, някаква си там минутна,
някаква измислена метреса,
към пропаст тя те тегли, ще те бутне
на дъното, ще питаш аз къде съм.
Не знам дали тогава ще те чуя,
не знам дали тогава ще ме има,
ще те залея със обиди, със силна струя
и няма да е пролет, ще е зима.
Ти не може да си с тая вятърна,
тя - лъжа е, аз съм истина.
Давам ти сърцето си, душата си
и съм твоята Любов - голяма
и единствена.
© ТеОдОрА Todos los derechos reservados