Cамотният мъж, с остарялото куче
Той е толкова сам. На прозорец притихнал. И пуши,
безнадежният фас - груби пръсти изгаря.
Но навярно живеят в душата му няколко души,
или с кучето свое сега разговаря.
Само то ден след ден из града оглушал го извежда
и в очите му тъжни по псешки се взира.
Изкопава в градината кости - дори ги подрежда,
щом мъжът си отвори горчивата бира.
И животът им тихичко лази - към небитието,
просто няма какво и кога да се случи.
Глозгат кокали - спомени. Те са за бира мезето.
На самотният мъж, с остарялото куче.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, сенсей!
-
Трагично, мъдро, човешко...
-
Благодаря ви, приятели! Красе, да, бездомни хора има навсякъде, но те са разумни същества, които могат да се обърнат към роднини, институции, организации, за помощ. А бездомните животинки са оставени на милостта и немилостта ни. А какво да кажем за бездомните души?
-
Много силно и много истинско !
Поздрави ! -
Нямам думи, докосна с всяка реплика истина някоя...
-
Знам, Вале. Храня няколко такива гладни душици. Очите им да видиш!
-
Дени, Стойчо, Юри, благодаря ви! Деа, не исках да те натъжа. И аз имам такива кътчета, мила - за всяка от моите животинки, които са там - оттатък дъгата. Марийче, прегръщам те! Така е, Руме, така е. Благодаря, Гош!
-
"Но навярно живеят в душата му няколко души, или с кучето свое сега разговаря."Дали с кучето или с някой човек вечно търсим с някого да говорим.И сега ми идва на ум"Вълкадин говори с Бога".
-
Браво, миличка! Дано всеки от нас има в самотата си по едни верни кучешки очи, които мълчаливо да го утешават!
-
Аз...поплаках си малко...
Имам едно райско кътче в сърцето и там живеят вече няколко кучета, няколко котки ...
Знам, че насоката на стиха е друга, но... -
Виждам, че и Надежда е написала нещо за кучешкия живот в България!🐶
-
Хареса ми!
-
Много добро!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
