Вали и се стича по мене тъга,
вали и са мокри сълзите ми,
като лодка, търсеща в бурята бряг,
тази нощ аз изгубих мечтите си...
Вали и се пълни сърцето ми с влага,
вали и трепери от студ моят стих,
като комарджия изпечен залагам
всичко, което в живота открих...
Вали и се стича по мене тревога,
вали и отмива надеждата в мен,
само вътре в мен малък огън,
топли още деня ми студен...
Вали и се стича по мене умора,
от това този огън в мен да гори,
да запазя надеждата, още се боря,
напук на това, че все още вали...
© Светла Todos los derechos reservados
Допадна ми.
Тъга, влага,тревога и умора,
преплетени в спиралата на чувствата.
Прекрасно е !
Лек ден, Светла !