Тъжен въпрос

ТЪЖЕН ВЪПРОС

Все когато празник наближи,

тъгата плътно ме обгръща -

главата ми забулват грижи -

нали си нямам дом и къща.

Къде и новата година

ще срещам - просто ни изглежда,

но миналото е в руина,

а бъдещето без надежда.

Прозорци весело във мрака

ще светят - веселба ще има,

но мене никой не ме чака,

не съм желана и любима.                     

Всеки във грижите унесен,

безмълвен покрай мен ще мине.

Едва ли някой мойта песен

ще чуй и празник ще отмине.

И после в делника отново

ще бъдеме, тъга, със тебе,

но бодро ще е мойто слово,

трудът ще грижи да отнеме.