15 abr 2007, 12:16

Уиски и любов

  Poesía
1.1K 0 4
Минават дни, а аз отново тук съм,

с чашата уиски в ръка.

Не си говоря с никой,

оставям всичко в тишина.

 

Часовникът тиктака... бавно, бавно,

а аз остарявам ли славно?

Не, може би геройски и славно!

Да, да... мисля си глупости само.

Главата ми е празна...

 

Има място само за теб!

Ти, който си винаги с мен,

подкрепяш ме безусловно ден подир ден.

В тебе надеждата своя оставих

и нека наистина там да остане -

на дъното, примесена с теб -

обречена и завинаги твоя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...