Untitled
Слънцето пада с трясък,
настъпва непрогледна тъмнина,
сърцето ти проядено се къса
и напразно търсиш изгубената светлина.
Пълзиш на колене в праха и молиш,
крещиш без глас в пустинен свят,
безпомощни сълзи се стичат,
сълзи от страх, сълзи от вик,
сълзи от смях зловещ,
сълзи, в които ти се давиш...
И чувстваш, че си прекалено уморен,
не търсиш нищо, нищо не искаш да знаеш,
парчетата лежат пред теб,
вратите се затварят.
Тогава някой те целува...
Ледени устни докосват парещо чело,
две очи се мъчат в мрака да те видят,
две празни очи, със замръзнали в тях сълзи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
