3 nov 2007, 18:45

Untitled 

  Poesía
725 0 5

Слънцето пада  с трясък,

настъпва непрогледна тъмнина,

сърцето ти проядено се къса

и напразно търсиш изгубената светлина.

 

Пълзиш на колене в праха и молиш,

крещиш без глас в пустинен свят,

безпомощни сълзи се стичат,

сълзи от страх, сълзи от вик,

сълзи от смях зловещ,

сълзи, в които ти се давиш...

И чувстваш, че си прекалено уморен,

не търсиш нищо, нищо не искаш да знаеш,

парчетата лежат пред теб,

вратите се затварят.

 

Тогава някой те целува...

Ледени устни докосват парещо чело,

две очи се мъчат в мрака да те видят,

две празни очи, със замръзнали в тях сълзи.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??