Усещал ли си някога Тъга,
едно ухание, обгръщащо те бавно,
любовница пристъпваща едва
обвиняваща се в тялото ти плавно.
Докосвал ли си някога Тъга,
ефирно нежна, идваща със мрака
като красива, чувствена жена
излъчваща хормони... и не чака!
Обичал ли си някога Тъга,
но толкоз силно, че сърцето чак да спира,
и опиянен от нея през врата
във себе си, навътре да се свиваш.
А пожелавал ли си някога Тъга,
със страст да искаш да те обладае,
да те обърне целия с стена,
завинаги в прегръдката ù да останеш!
© Радка Горанова Todos los derechos reservados
Ева, благодаря ти, че посетихте страницата ми и хареса стихът ми!