Утринно видение

29 may 2014, 14:49

Poesía » De amor

580 0 2

Почивайки под кленовите клони,

в утринна омара, на стария хамак

полъха привеждаше в поклони

танцуващият румен полски мак.

Разбрах що е божествено видение,

що е финес и нежна женска красота.
За теб игра е мойто въображение,

а ти за мен - експлозия от грехота.

Хипнос те доведе с тихичко дихание
и там ще си останеш във картина...
Част от моето развинтено съзнание.
В очите ми издяла красива драскотина.

Незабравимо алено ухание...

Двойница на Афродита!

На С.К.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Jovial (Георги Бъчваров)

2014-05-30T15:18:42+03:00

Danke Mond!
selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-29T16:22:34+03:00

„В очите ми издяла красива драскотина.“ - великолепно, великолепно, браво! Казвам го напълно обективно!!! Харесах стихото, нежно, леко и ефирно като планински летен полъх... Поздрав!