Дъжд вали и пронизва хлад душата
сякаш болест,
в мен нахлува самотата и аз те търся сляпо,
отвъд мечтите си дори,
макар и друг да те държи, аз знам, че още си принадлежим!
Усмивката ти светла и нежните очи,
копринената кожа и меките коси...
Гласът звънлив кънти –
между глухата пустиня и стръмните скали.
Денят е слънчев, а през нощта – боли.
Вятърът носи ми спомен приятен,
сетне птичка изпъстря го с песен, ...