4 jul 2019, 17:35

Утрото на Юли!

  Poesía » Otra
941 4 24

Утрото притихна,

будна бе нощта,

пламъкът примигна

и скри се в пепелта.

Вятърът сънлив 

от него се опари

скри се в пещерите скални

свирна тъжно за утеха

там мъглата го завари.

Морето, Слънцето подгони

стигна хоризонта 

и подскочи

капчици вода

от миглите отрони

за утринна игра

вълните си нарочи.

Камен бряг! Скалите!

Морската омая!

Легендите събудени

със вълните шепнат

Странници щастливи

гледат към безкрая

утрото на Юли

като в храм посрещат.

 

Юли,2019г

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пепи,за това усещане не съм се сетил.Сигурно всеки преживява събитието по свой собствен начин.
  • Белокрилке,и днес юлското утро беше красиво но първоюлското сякаш има някаква магия!
  • Юри,много пъти съм летял но на първи юли не.Имал си късмет.Не се съмнявам че е било много красиво.Благодаря за оценката и коментара.
  • Василка,а аз благодаря за оценката и коментара.Хубав уикенд ти желая!
  • Данаил,благодаря за присъствието ти.Желая ти хубава юлска вечер.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...