В царството на суетата

   / Приказка в стихове /

Във царството на суетата

живяла хубава мома –

суетна, мила и красива,

капризна много тя била.

Слугували ѝ всички царски,

прищевките ѝ нямат край,

а с хората по господарски

шегувала се до безкрай.

Поиска ли красиво цвете,

ще търсят да ѝ угодят.

И огърлици чисто злато

на шията ѝ ще блестят.

Решила тя да се омъжи,

да види всичките момци,

но им намирала кусури

и ни един не я плени.

Поискала да търсят други,

но вече нямало кого,

намерили бедняк окаян

с незнайно, странно потекло.

Довели го в двореца златен,

друг избор нямали уви!

При нея бил със страх изпратен –

царкинята ще прецени.

Облечен бедно, неугледно,

пред нея той се поклонил,

не искал нищичко нередно,

учтиво ѝ се поклонил.

–Царице знатна, няма други,

така изпратиха и мен.

А аз съвсем не Ви харесвам,

но Ви желая хубав ден!

–Как смееш тъй да ми говориш?

По милост пратиха те тук!

Защото никой не харесах,

но ти за мене си боклук!

–Боклук съм, беден, не отричам.

Горещо моля Ви сега

да разрешите да си тръгна,

не искам да Ви огорча.

Царкинята пък изумена,

за пръв път някой я не ще…

Тя казала да го затворят

във най-студеното мазе.

„След два-три дни ще изтрезнее“ –

засмяна мислела си тя.

„Как може мене да не иска?

Та аз съм царска дъщеря.“

Царкинята не спи и мисли –

одрипан е, но с хубава снага.

Лицето му си е красиво

и е с характер при това.

Изминали се трите дена,

извикала го бързо тя

и казала му, че го взема

за мъж и цар на таз страна.

–Това е заповед, не можеш

от мене да се отречеш,

по моя воля всичко става,

по царски ще се облечеш!

А момъкът си я харесвал,

засмял се силно от душа:

–Да бъде царската Ви воля!

Аз само ще се подчиня.

И вдигнали голяма сватба,

на нея аз се веселих.

Царицата и царя снимах

и от сърце ги поздравих.

          Мария Мустакерска