7 dic 2017, 11:19

В черен петък

  Poesía
454 0 0

Купих си "Черен Петър",

в един черен петък,

от един черен Педро.

(Някои му викаха - негро).

Опита се да ме заубеждава,

че всичко си заслужава

в тази (наша) държава.

Видях, че не е прост,

казах му, че съм гост

и му зададох въпрос:

Белият петък кога е?

Мислех, че ще гадае,

а той казва "Не зная!".

Тази игра съм играл.

Гледа ме онемял.

Май ме е разбрал,

че няма петък - бял.

Всичко е далавера

и не започва от вчера.

Падна ми търпомера

и исках да го замеря.

Зная, че двата крака,

различни са на лъжата,

ама тоз да ме мята!...

Вика ми, че е грешка

тази зачернена смешка

(мъчи се по човешки).

Щом не цениш ми парата,

плюл съм ти във сурата

казах (но плюх на земята).

Тоя мълчи и трепери,

че знае цената от вчера.

Мамка им кожодери.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....