В Драгойново
504
0
0
Събудих се, а слънцето го няма...
Наоколо все още има мрак.
Във ъгъла луната е голяма.
Отива си, но се усмихва пак.
През клоните небето розовее.
Видях, че идва вече утринта.
Денят наднича само, но не смее,
да се опълчи още на нощта.
Изпращам си последната прозявка.
Излъщвам тялото си след съня.
И ставам бързо, без загрявка,
живота си и днес да продължа!
28.07.2013 г. Драгойново
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
