29 may 2008, 14:35

В кадифе

  Poesía
1.1K 0 7
 

 В кадифе

 

И отново ли? Пак?

Една вечер сама още...

Нека ме погълне този мрак,

че страх ме е от самотата на тези нощи.

 

И все пак - слей се мен, Самота, бъди тук!

И в кадифе ме облечи!

Явно не мога с никой друг...

Тогава ти копринената рокля съблечи!

 

Изгори жадните ми устни,

без целувки страдат!

Ти целувай ги! Единствено за теб да бъдат вкусни,

без червилото и моливът от тях да падат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андреа Емилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...