2 jun 2007, 21:33

В памет на Христо Ботев

  Poesía
927 0 3

Падна той в бой за свобода и
загина с надеждата една -
други нему подобни
мисията светла да довършат,
че България ни е една -
нашата родна земя с
неземна красота.
Кръв проля с наш'те братя,
жажда за борба вля
в техните сърца:
"Да се обединим, за да победим!",
повтаряше клетият юнак.
Обичаше България,
обичаше народа.
Бунтар и воин бе,
наш истински герой.
Глава свеждаме пред
светлата му памет не само днес,
а до сетния ни ден -
че наш пример за геройство бе,
за чест, правда и достойнство.
България да почитаме!,
той ни завеща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ,,обвиниха ме даже, че съм правила нещо в името на общото благо''
    Миличка, та с това може само да се гордееш!
    Прегрищам те за идеите и постигнатото!
    Запази го твой идол, София!
  • Ани, много се радвам, че си първата която го коментира. Аз също бях разочарована от малкия интерес. Обясних си го с двете крайности - или все по-малко хора отчитат такива български дни, или че съм написала стиха не от лични чувства,а просто да се изтъкна. За мен няма значение. Ботев е мой идол още от дете, а когато бях в 11 клас дори се чувствах като съвременния му последовател - когато защитавах интересите на класа си със зъби и нокти,а при първата появила се опасност всички се скриха и никой не ме защити - обвиниха ме даже, че съм правила нещо в името на общото благо. Беше един от най-шокиращите ми мигове в живота. Един от първите сблъсъци с несправедливостта. Тогава още повече заобичах делото на Ботев. Дори бях написала есе "Живеем в земята на Ботев". Сега го отбелязах по собствено огромно желание и наистина се гордея с този стих, защото е написан с много искреност и почит. Ако имахме повече Ботевско в сърцата си, а не такова робско и затворено мислене, щяхме да сме къде-къде по-добре!
  • Изненадана съм много неприятно, че никой не е коментирал...
    Ако толкова не се е харесал стиха, поне заради това, че всички сме Българи!
    БРАВО, София!!!
    БРАВО!!!
    Харесва ми много стиха ти, а още по-вече ме респектираш с годините си, че на на тези млади години ти написа нещо, толкова истинско, а аз не!
    БРАВО!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....