В полята на желанията
И пак ме възжелава с поглед лятото.
Предишните ми същности съблича.
Неистова прекрачвам смело прага му,
за да науча как да съм обичана.
Пак припознава своето в душата ми,
пред него само, гола като истина.
Тъй уязвима в порива на жаждата
желанията си тайни му открива.
И се разказва нему на талази,
каквато и сама не я познавам.
С думите, които ужким нямаше.
И точно с тях сега ме оправдава.
След дългите си пристъпи на воля
нестореното мога да призная.
Тъй тиха бе сред шумните любови,
едничката, живяна не на заем.
Признавам я! Водата неотпита
ме е засищала във гладно време.
И лудостта, с която ме помиташе,
за да даде, а не за да ми вземе.
Непримирима - аз я виждам още,
в полята на желанията се скита.
И дири мрак сред белите ми нощи
да може сянката да ме настигне.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados
