dodic (Деян Димитров)
266 1705
1 mar 2007, 18:26

В преследване на любовта 

  Poesía
844 0 9

 

Кървави следи оставям,

влача се по твърдата земя,

мъча се, но изоставам,

далеч пред мен е вече тя.

 

Втурвам се със сетни сили,

напрягам всичко до предела в мен,

падам, ставам, късам жили

и пак се чувствам победен.

 

Задъхвам се от тежки рани,

придобих ги при последната ни среща,

остана също драскотина в паметта ми

и все за нея ме подсеща.

 

Аз ли изоставам, тя ли вечно бърза,

не мога да я стигна – нея, любовта,

тъкмо болката от себе си изтръсках,

пак шамароса ме и хукна тя.

 

Май този път не мога да я хвана,

но така е сякаш по-добре,

и без друго здраво място не остана,

по което кръвожадно да дере.

 

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Защо ли ми звучи адски познато... Подобни чувства често ме застигат, въпреки че трябва пак да се уча да обичам. Поздрав!
  • ТАка е, веднъж ти гониш, после тя... просто се движите около Слънцето, пресичате меридиани. Но винаги по един паралел - сърдечния!
  • Благодаря ви за вниманието.
  • Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Ех любов,любов
  • ами ти си много добър просто, истинско е всичко ...как не съм попаднала твои творби по-рано....мн ми харесват....6
  • Наистина си те бива, Деяне . Браво!
  • Образно и правдиво! А ако спреш да я преследваш, може би тя сама ще те открие Харесват ми стиховете ти.
  • Браво!
    Чета те с удоволствие!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??