valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
19 dic 2008, 8:23

В ритъма на Висоцки 

  Poesía
571 0 6
Мен светофар попътен ме ужили:
"До тук! Червено! Нямате късмет..."
Да продължа? Не ми остават сили
макар че съм със карта, не с билет.

Защо червено пътя ми препречи?
Аз пия водка, тоест концентрат
и на to be ли вече съм обречен,
на травиален Шекспиров цитат?

Педалът ляв натиснал съм до дупка,
десния форсирам с нервен тик...
Забраната-решетка да разчупя?
Мълча, а в мен изригва мощен вик:

"Махни крака си ляв, препускай смело.
Пътят твой не се пресича с друг.
Стъпи газта на Божието дело,
греховно ще е да останеш тук."

Очите ми попиха хоризонта.
Червеното потъна във мъгла.
Мечтата като вятъра подгоних,
но не достигнах... блъснах се в жена.

И ето, че животът ми в червено
до свършека си цял се оцвети.
От нервност се разби една дилема
и от to be, тя стана not to be...

Съдбата е кола съвсем разбита,
не спазила сигнал на светофар.
Защо да се ядосвам до сърдитост,
щом сам съм хвърлил губещия зар?

Спазвайте до дупка правилата,
че всяка грешка дяволски боли.
Далтонистите не са в играта,
те "Стоп" не различават от "Тръгни".

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??