Искам сутрешното слънце майско
в твоите очи да се стопи.
И в душевното ти кътче райско
слънчева любов да закипи.
Лъч в сърцето ти да се забие -
в него огъня да запламти.
Бяло облаче да те завие -
в него обичта да ръзцъфти.
И така да се превърнеш цяла
в слънце, обич и любов.
Под небето цяла оцеляла
пак да ме потърсиш с божи зов...
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados