Любовта ми, макар и несподелена,
макар да бъда наранена,
макар да роня сълзи,
в сърцето ми си само ти.
Нека страдам, нека боли,
щом ти до мен не си.
Нека нямам и ден покой,
нека сълзите прераснат в порой.
Не ме е страх от тъгата,
тя ми е до болка позната.
Не ме е страх от страданието,
водещо след себе си разочарованието. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse