В заблуда

Щастлива съм, но само във заблуда

Ти ограби и щастието, и от живота красотата

и отново показвам усмивка по принуда.

Ти тръгна и изтръгна цветовете от цветята.

Дълго време скитах

и се ровех в чуждите сърца,

търсех част от теб, не я намирах и отлитах,

отлитах като снежни пухкави перца.

И споменът топли сълзите, капещи по бледото мое лице,

Нали нашата приказка щеше да бъде завинаги?

И споменът за нея пропуква поредна пукнатина в моето сърце.

Някъде измежду причинените от теб щети,

ще те нося винаги.

 /Като тъжен спомен и ценен урок/