В златно утро
Златно утро в тишина,
с вкус от теб започва
и външна светлина
към теб се все насочва.
И топло става в нас отново,
остават в мене твоите следи.
Остава тук и мойто слово
и музика без звук звучи.
Сред безброй океани се скитах,
за пориви нови, жарава.
Но не успях. Дори не опитах
копнежа по теб да забравя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Християн Todos los derechos reservados
Ето днес,при мене глас надава Скорпионката във Венера;>
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
