Играя с живота си, не на ужким, на яве. Кой върти там рулетката, кой мен ме залага? И се обръщам, свеждам чело пред Яхве, а в очите ми щипе нещо, нещо ми бяга.
Зара е хвърлен, гори ме огън хазартен, бива ли, толкова страх за едното му чудо, и търкаля се онази, най-силната, руската карта, а сърцето ми бие, от лудо, по-лудо, най-лудо.
Но поглеждам на другия ъгъл, някой стои, някой ме дебне, кухи зъркели дупки присвива, и възкликвам: Боже! Бог помози, още не съм окосил, още не съм, Боже, преорал и засял моята нива.
И заставам прав и грабвам отведнъж, на веднъж, моите бели-черни, жълти-зелени, сиво-сини жетони, и съм гол, тичам див кон през овес, жито и ръж, о` как щастлив съм на тия годни и вятъра гоня ли гоня...
И бариерата стигам, няма изход, какво да избирам, срещу мен гледам идва оня черния, тъпия танк, и какво ми остава, един молив и лист бял съзирам, леко привеждам се, подтичвам и се хвърлям: VA BANK!
Изкефи ме как няколко пъти в рамките на един стих, овладяваш своя ва банк , за да го хвърлиш накрая , тогава когато искаш и когато осъзнаваш , че трябва да го направиш. Аз също обичам да играя ва банк - и с истината и с живота. Дори това да означава простичката народна мъдрост направи каквото трябва , а да става каквото ще. Но никога не забравям , че добрия картоиграч никога не сваля картите си докато няма добра причина за това. Харесва ми как пишеш. Реалистично, стойностно и житейски. Публикувай, обичам да чета стиховете ти!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.