21 oct 2015, 18:55

Ваза с цветя

  Poesía » Otra
1.4K 1 4

Ваза с цветя

 

Къде отиде? А тя, Любовта,

се стаила в една ваза с цветя.

В стаята стана студно.

Сърцето се сви, затуптя смутено.

 

Тишината анализира вместо мен.

Убеди ме,че ключа вече е сменен.

Студът ми отвори друга врата.

Беше топло и имаше ваза с цветя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кралева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и аз, Карина!
  • Хареса ми много!!! И от мен поздрави!!!Споделям мнението на Младен!!!
  • Благодаря Ви за коментара! Приемам и позитивни и поучителни коментари ,защото те са винаги градивни. На Вас пожелавам творчески порив във Вашата различна, интересна и провокативна поезия, водеща винаги към размисъл.
  • Оригинално стихотворение.

    "Тишината анализира вместо мен.
    Убеди ме,че ключа е вече сменен
    Студът ми отвори друга врата.
    Беше топло и имаше ваза с цветя.

    ...Любовта...в една ваза с цветя."

    Интересни находки и метаморфози. Поздрав, Карина!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...