Вдишай спомена
Вдишай спомена на своето минало,
когато нощта шептеше за любов.
Не мисли, че вятърът те е подминал,
като птица несъбрала сили за живот.
Вдишай мислите си за обичане,
защото в светинята се търси песента...
И от подлостта на онова заричане,
преглътни ласката на есента...
... защото твърде много си загубил,
когато тръгнал си по слепия небосвод...
и твърде много си премлъкнал,
не знаещ, че загубата била е от любов...
И понякога, когато за мен си спомниш,
не търси в мислите тревоги.
И дори сълзи рой да рониш,
няма кой за милост да се моли...
... че греховете премного ни убиваха,
а сърцата много дълко съдихме.
Дъждовете за нас не се проливаха,
грешни бяхме, а грешките ни пъдиха...
Затуй вдишай спомена за моето обичане.
И прелисти ласките ми на забавен кадър.
Аз бях за тебе в кармичното отричане,
където мигът бе и от ласка по-кратък.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
