15 jun 2007, 20:37

Вече е късно

  Poesía
1.3K 0 9
Боя се, че е доста късно вече.
Не виждаш ли? Отива си денят.
И слънцето изгуби се далече.
Самотно пак небето почерня.

Не мисля, че отново ще ме видиш.
След мен остана само тъмнина.
И няма смисъл в мрака да ме дириш.
Заслушай се! Напълно си сама.

Омекват коленете натежали
и свличаш се, потънала в сълзи.
Днес всичко, за което сме мечтали -
угасна със последните звезди.

И няма кой по пътя ти да свети,
и няма вече слънце и луна.
Под танца на самотни кларинети -
сама ще се прибираш... у дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Звучи много мелодично,чете се лесно,като песен.
    Само не съм много наясно, защо
    "Под танца на самотни кларинети...?"
    Може примерно "Под звуци на самотни кларинети" или "Със звуци..."
    Все пак авторът решава сам, какво точно да каже
    Като цяло- Много е добро
  • Мога да се разплача,докато чета този стих!Поздравления
  • Поздравявам те за прекрасно-тъжното стихотворение!!Открих себе в него!!
  • Аплодисменти!!!
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...