vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
20 may 2006, 13:13

ВЕЧЕРНИЦАТА МЕ ЦЕЛУНА НА РАЗСЪМВАНЕ 

  Poesía
753 0 13

Вечерницата ме целуна

на разсъмване.
Събудих се от звездния и прах.
Тръгвайки луната

ми намигна весело...
И тя разбрала  - тази нощ

не бях сама.
Да се укрия не успях.

Видели всичко

тези две магьосници -
надничали в

затворените ми очи,
и по устните – танцуващи

вълшебници,
узнали, че миналото в мен

отдавна не боли.
Като спяща самодива

ме видели, обвила
със коси желаната мечта.
Щастливо любовта ми

през ноща е греела,
че онемели от липсата

на вечната ми самота.
Не искали да ни събудят
Но времето дошло  да си върят 
Обвили   ни с воал за влюбени -
Спасявало - от погледи и уроки.
Не крия вече в шепи

самотата си.
Дори не помня колко

тежко аз живях.
Затова сега и аз...

Дали пък да не кажа:
От любов съм жива.

Сърцето ми обича.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??