2 ago 2007, 14:57

Вечността миг е...

  Poesía
908 0 6
Притискаш ме до себе си. Силно, боли...
Дъха ми спираш в твоите прегръдки...
Да, знам, че съм за тебе всичко, знаеш ти,
но искаш да ме пиеш цялата, а не на глътки...

С такава сила искаш ме. Попиваш.
Във твойто тяло - всяка моя мисъл...
Дори и болка да ми причиниш,
пак всяка моя гънка в тебе впиваш...

А знаеш колко силна съм. Опиянен.
В желанието да ме притежаваш.
Да, твоя съм - нима не си до мен...
и  аромата твой не ме опиянява?

По тялото ми - нежните целувки. Плам.
Недоловимо ме докосваш.
Отхвърлил притеснения и срам,
тялото ти сякаш искаш в мене да се срастне...

Като пламък бавно ме облизваш. Гори.
Огън в сърцето, душата, цялото тяло.
Като вятър топола разклащаш ме ти.
Умът си загубваш в наслада...

Твоя вечно ще бъда. Моля те, спри.
Остави си парченце за утре...
Поглъщаш ме цялата... от здрач до зори...
Само тук и със мен вечността за теб миг е...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Огнен стих от ОГНЕНА ЖЕНА!Друго не може и да се очаква от теб!Кажи ми защо си толкова талантлива,че не мога да се спра да те чета бе ,МИЛА??Целувчици!
  • Искрено ти желая, да си толкова страстна и огнена жена, не само пред екрана, а пред всеки, който заслужава това! Въпреки, че това е навярно в противоречие със законите на много вековното еснафско общество.
  • и прегръдки
  • И в стиховете си огнена, както в разказите си!!!
    Поздрави, Мила!!!
  • Огън и жупел!Харесва ми!Поздрав Мила!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...