22 mar 2007, 20:06

венчавка

  Poesía
1K 1 7

С прозрачна нежност пролетта цъфти,

в небето облаците са сребристи -

в градините задъхано шепти

и трепетно снагата си разлиства.


Нефритена, тревата се разсънва

в косите си със къдрави иглики,

от смях крилете на дъгата лумват -

унесени във труд жужат пчелите.


Невен с оранжево лице пламти,

сияние на слънцето с очите.

Над сливов клон синигерче лети

магичен ден  - пътека към мечтите.


Пирува свежестта на прост живот,

окъпана във щастие природа -

с целувка сватбена и благослов

венчават се земя и пролет...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...