16 ago 2006, 16:56

Vengo dalla Luna

  Poesía
1.4K 0 9

Замръзнали по жиците,

неотлетели

несбъднати мечти

Заседнали накриво в гърлото,

Разперили криле,

Опънали снага,

Стаили дъх

в очакване
на неизпята песен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много, Мария! Поздрави!
  • Касиус, надраснат се пише, не надрастнат, отвори си тълковния речник!
    Айде сега пък и душата ми разгада, ама ти голяма работа си бил бе!
  • Благодаря от сърце на Дими, Хенри, Вероника, Доли и Мая! Радвам се ако поне за малко съм ви докоснала!
  • Не се смятам за велика пишеща, за разлика от някои с претенциозни псевдоними и освен това, твърде малко си прочел от мен, за да раздаваш присъди. И изобщо, в писането съществуват и понятия като етика, които на теб явно са ти твърде чужди. Както и да е, ако се смятах за велика, нямаше да публикувам точно на места, където има хора като теб. Радвам се, че хората, на които по някакъв начин текстът е допаднал, съм предала положителна енергия за момент. А ако исках да се определят текстовете ми като слаби или силни (понятия твърде относителни), пак повтарям, нямаше точно от хора като теб да търся мнение. И изобщо, щом са слаби, защо ме четеш, не си губи времето, професоре!
  • Благодаря на всички,а синдромът на двойките отдавна съм го изживяла, не се безпокойте. А, не е лошо някой, който претендира да критикува, да се запознае с малко литературна теория преди да ми отправя забележка, че в "стихчето" нямало последователност. Както и да е, като ти се струва безсмислен вик, просто си запуши ушите, аз съм споделям "виковете" си обикновено с хора, които са настроени на моя камертон. А пък ти си пиши твойте "бъркотии"ако обичаш, не се бъркай в мойте.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...