ВЕРА СПОРЕД МЕРА
(По Яворов)
Росица Чакърова
Ден след ден денувам , пуста орисия...
Преди изгрев сутрин първо кафе пия.
Нямам време, нямам нито миг за скука,
сал се питам често: "Що ли правя тука?"
Тато, мама... - всички в гробове оставих
и отдавна вече за сълзи забравих.
Нямам си и братец, нито пък сестрица,
'га легна болна да дон'сат водица...
Първо либе още пазя си в сърцето,
нявгаш едва тупа с сетни сили, клето...
Щом заспя, сънувам страшен сън-прокоба
и се чудом чудя - де ще ми е гроба...?
Господ дава, казват, още - Господ взема,
а човекът кротко влачи си ярема.
Хем го влача , влача, хем по листи пиша,
че тъй някак, братя, по-леко се диша.
Уж съм много лична Лондонска девойка,
пък на рамо нямам пушка-огнебойка...
Стрелям с думи само, свършиха патрони.
А душата, клета, все Михаля гони...
Изподрасках с рими няколко тефтера.
Дявол знай защо ли... Вера? Според мера...
Десет годин' веке бивам в Ингилизко,
но България мила на сърце ми 'й - близко!
Леле, моя Островна чужбино!
Шотландска ракия пия, освен вино...
Лондон, 20/06/ 2018 11:33
© Росица Чакърова Todos los derechos reservados