Виждам

Виждам огън да гори,

виждам птици да летят,

виждам и море широко,

ах, колко е небе дълбоко!

Ти защо седиш и спиш? 

Тук ела и приеми -

космоса и таз вселена:

ручейче, трева зелена.

Черно е небе и там

виждам да блести звезда,

даже да е малко бледа,

с поглед весел тя ни гледа.

Пита ни защо така

гледаме зловещо, ах,

чуди се звездата наша

що правим си живота каша.