Виждам

25 ene 2014, 18:03

Poesía » Otra

309 0 0

Виждам огън да гори,

виждам птици да летят,

виждам и море широко,

ах, колко е небе дълбоко!

Ти защо седиш и спиш?

Тук ела и приеми -

космоса и таз вселена:

ручейче, трева зелена.

Черно е небе и там

виждам да блести звезда,

даже да е малко бледа,

с поглед весел тя ни гледа.

Пита ни защо така

гледаме зловещо, ах,

чуди се звездата наша

що правим си живота каша.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.