Вик
770
0
1
Морето, нахлупило
своя калпак от облаци сиви,
бушува, сърди се, реве,
страшни вълни към брега то запраща,
сякаш на някой иска да отмъсти.
Навярно боли го сърцето,
затрупано с боклуци безброй,
изхвърля ги то на крайбрежния пясък
с надежда някой да ги прибере.
Ще вземат своя дан
морето, земята и небето,
ще настъпи страшна смъртна тишина...
-Възмездие!!!
-Хей, хора, спрете своя бяг,
ръка на сърцето си сложете
и се замислете -
това ли заслужават
нашите деца?
А вятърът със своята сила
в сърцата ни нека да влей
Вяра, Надежда и Любов
към морето, небето
и земята ни любима.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анка Александрова Todos los derechos reservados
