Аз съм част от нещо
Дъщеря на безброй много хора,
необятна върволица от лица -
с обикновени, остри, причудливи, строги,
нежни черти,
родили и други деца.
Ние сме оцелели.
Хора, преживели всичко -
толкова много са те.
А аз нося по нещо,
от всеки от тях по парче.
Всяко лице, което разпознавам в своето изражение,
всяка роля, която играя,
историята, която разказваме...
Това съм аз - аз съм тяхното бъдеще.
И мога да стана всичко
и всякак.
Кой ли знае какво е това?
За никого не съм прочетена книга.
Едва сега започвам да се пиша.
Сама да намирам понятия за вътрешния си свят,
да разбирам откъде идват моите думи и действия...
Светът, който съм разгадавала вече толкова години.
Нима моите отговори и въпроси към него
нямат стойност?
Нима всеки друг има по-голяма тежест
и прави по-голям и удобен отпечаък в този свят от моя?
Не.
Има хора, които презирам, има хора които обожавам.
На всичкото отгоре
тези чувства са положени на моите собствени страхове и несигурности,
не само на логиката и собствените ми морални норми.
И тези категории не са от камък, не са неподвижни.
Ние всички сме деца -
строим, градим, унищожаваме, рушим.
Децата в пясъчника на времето,
мястото, където
всичко е мимолетно.
В този кратък момент за някого съм грозна,
за друг - Слънце - някакъв идеал...
Колко ти е лесно да се влюбиш в мен?
А колко ти е лесно да се откажеш?
Нека просто живея.
Моята задача е да строя и да руша.
Да опитвам да създавам.
Мнението на света за мен
не е моя работа.
И приятелите не винаги разбират.
Но приятели винаги ще има.
Ако няма, ще има нещо друго.
Не ми трябва контрол,
не ми трябва и сигурност.
Не ми трябва винаги да съм важна.
Аз знам, че е сигурно -
сигурно е, че винаги ще има нещо.
© Есме Todos los derechos reservados